Над 160 хиляди младежи не работят и не учат
Над 160 000 младежи не работят и не учат в нашата страна. Това разгласи зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков при показване на резултатите от извършеното онлайн допитване до членовете на камарата по отношение на положението на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и упованията им за идната година, осведоми БГНЕС.
„ Близо 70% от запитаните настояват, че главният проблем е неналичието на квалифицирана работна ръка. Най-голям е дефицитът на тесните експерти у нас, макар че този индикатор понижава с 10 % “, уточни Бранков и добави, че през тази година 73% показват този проблем, през 2018 година това са 81%, а през 2017 – 56%.
„ До този нов феномен се подреждат бюрокрацията, корупцията, качеството на образованието, неналичието на доверие и негативизма спрямо бизнеса, гражданските митинги, референдуми и натискът върху капиталови планове “, добави картината ръководителят на камарата Радосвет Радев.
Въпреки това тазгодишното проучване, извършено в интервала от 10 ноември до 10 декември измежду 792 мениджъри на фирми, демонстрира, че се усъвършенства оценката на фирмите за бизнес климата, по отношение на предходната година.
„ 18% считат, че бизнес климатът у нас се е подобрил, 44%, че се е влошил, а 37% считат, че той остава без смяна. Това демонстрира растеж с 4% във връзка с оптимизма и понижаване с 5% оценката за утежняването му. Данните демонстрират, че има нерешителен оптимизъм за възстановяване на икономическата среда “, коментира Радев.
От думите му излиза наяве още, че бизнесът регистрира понижаване на престъпността, корупцията и регулаторната тежест, само че съгласно тях, пък се утежнява достъпът до банкови кредити и достъпът до правораздаване спрямо 2018 година
Проучването визира и предложенията на страната.
„ Сред предложенията за нормативни промени през годината най-силно утвърждение – 80 на 100, среща предлагането за отпадане на задължението на работодателите да изплащат първите три от болничните, 63% от интервюираните посрещат с утвърждение улеснението на процедурите за привличане на служащи от трети страни. По отношение на ускореното присъединение на България към еврозоната е налице съществено съмнение – 41% поддържат, 39% са срещу, а 20% се затрудняват да преценяват какви са минусите и плюсовете от сходна постъпка “, уточни Радев и посочи, че съмнението е провокирано от неналичието на добра осведоменост, както и от апели на други страни да запазят националната си валута.
Той разгласи още, че съвсем половината от интервюираните регистрират растеж в размерите на продажбите/оборотите и на произвеждане през актуалната година, само че към 40% остават на равнищата от миналата година. Всеки пети заявява спад по тези индикатори. Достъпът до външни пазари остава относително неизменен по отношение на 2018 година По отношение на работните места, през тази година има едва нарастване от 19% през 2018 година на 21 % през тази. 55% от участвалите в допитването показват, че са усили заплатите на своите чиновници, този % предходната година е бил 39%.
„ Инвестициите в човешкия запас също се е нараснал и то над 4 пъти. 37% са показали, че вършат това за сметка на едвам 8% през 2018 година “, регистрира Радев и добави, че като цяло задлъжнялостта понижава във връзка с заеми и лизинги, отговорности към контрагенти, към страната за осигуровки и за заплати.
Радосвет Радев сподели още, че най-високо е доверието на бизнеса в президента с 54% и омбудсман с 39%, а най-ниско то е в Народното събрание – 85%, правосъдната власт – 79%, Министерски съвет – 69%, НАП – 54%, Комисия за защита на конкуренцията – 50%, БАБХ – 48%, общинска администрация – 46%, КЕВР- 39%.
Зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев разгласи, че 63% от интервюираните не утвърждават измененията в Наредба Н-18, която касае касовите апарати, както и че 47% имат намерение да се откажат от потреблението на касов уред след 31.01.2020 година, което значи, че ще спрат да одобряват заплащания в брой.
„ Нараства броят на неодобряването в измененията на Наредбата. От 7% през 2018 година на 10% през тази година. 37% за сметка на 31% през 2018 година се притесняват, че не знаят дали ще съумеят да отговорят в период на новите условия на Наредбата “, разяснява Попдончев.
Радосвет Радев сподели, че не се чака 2020 година да бъде доста по-различна от актуалната, но бизнесът е песимистично надъхан и 63% от него чакат растеж в цените на суровините, 75% нарастване на енергийните цени, а 65% инфлация и 57% от допитаните чакат нарастване на фискалната тежест.
По думите на Радев българската стопанска система не се е повлияла Брекзит, от банкрута на „ Томас Кук “ и глобите на Съединени американски щати против Китай.
Той регистрира още, че течът на данни от Национална агенция за приходите също не е оказал въздействие върху работата на бизнеса, само че той е изгубил още повече доверие в институцията.
В умозаключение Радев съобщи, че следващата година БСК ще означи 40 години от основаването си и добави, че през 2020 година ще работят върху възстановяване на облика на бизнес в очите на обществото.
„ Близо 70% от запитаните настояват, че главният проблем е неналичието на квалифицирана работна ръка. Най-голям е дефицитът на тесните експерти у нас, макар че този индикатор понижава с 10 % “, уточни Бранков и добави, че през тази година 73% показват този проблем, през 2018 година това са 81%, а през 2017 – 56%.
„ До този нов феномен се подреждат бюрокрацията, корупцията, качеството на образованието, неналичието на доверие и негативизма спрямо бизнеса, гражданските митинги, референдуми и натискът върху капиталови планове “, добави картината ръководителят на камарата Радосвет Радев.
Въпреки това тазгодишното проучване, извършено в интервала от 10 ноември до 10 декември измежду 792 мениджъри на фирми, демонстрира, че се усъвършенства оценката на фирмите за бизнес климата, по отношение на предходната година.
„ 18% считат, че бизнес климатът у нас се е подобрил, 44%, че се е влошил, а 37% считат, че той остава без смяна. Това демонстрира растеж с 4% във връзка с оптимизма и понижаване с 5% оценката за утежняването му. Данните демонстрират, че има нерешителен оптимизъм за възстановяване на икономическата среда “, коментира Радев.
От думите му излиза наяве още, че бизнесът регистрира понижаване на престъпността, корупцията и регулаторната тежест, само че съгласно тях, пък се утежнява достъпът до банкови кредити и достъпът до правораздаване спрямо 2018 година
Проучването визира и предложенията на страната.
„ Сред предложенията за нормативни промени през годината най-силно утвърждение – 80 на 100, среща предлагането за отпадане на задължението на работодателите да изплащат първите три от болничните, 63% от интервюираните посрещат с утвърждение улеснението на процедурите за привличане на служащи от трети страни. По отношение на ускореното присъединение на България към еврозоната е налице съществено съмнение – 41% поддържат, 39% са срещу, а 20% се затрудняват да преценяват какви са минусите и плюсовете от сходна постъпка “, уточни Радев и посочи, че съмнението е провокирано от неналичието на добра осведоменост, както и от апели на други страни да запазят националната си валута.
Той разгласи още, че съвсем половината от интервюираните регистрират растеж в размерите на продажбите/оборотите и на произвеждане през актуалната година, само че към 40% остават на равнищата от миналата година. Всеки пети заявява спад по тези индикатори. Достъпът до външни пазари остава относително неизменен по отношение на 2018 година По отношение на работните места, през тази година има едва нарастване от 19% през 2018 година на 21 % през тази. 55% от участвалите в допитването показват, че са усили заплатите на своите чиновници, този % предходната година е бил 39%.
„ Инвестициите в човешкия запас също се е нараснал и то над 4 пъти. 37% са показали, че вършат това за сметка на едвам 8% през 2018 година “, регистрира Радев и добави, че като цяло задлъжнялостта понижава във връзка с заеми и лизинги, отговорности към контрагенти, към страната за осигуровки и за заплати.
Радосвет Радев сподели още, че най-високо е доверието на бизнеса в президента с 54% и омбудсман с 39%, а най-ниско то е в Народното събрание – 85%, правосъдната власт – 79%, Министерски съвет – 69%, НАП – 54%, Комисия за защита на конкуренцията – 50%, БАБХ – 48%, общинска администрация – 46%, КЕВР- 39%.
Зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев разгласи, че 63% от интервюираните не утвърждават измененията в Наредба Н-18, която касае касовите апарати, както и че 47% имат намерение да се откажат от потреблението на касов уред след 31.01.2020 година, което значи, че ще спрат да одобряват заплащания в брой.
„ Нараства броят на неодобряването в измененията на Наредбата. От 7% през 2018 година на 10% през тази година. 37% за сметка на 31% през 2018 година се притесняват, че не знаят дали ще съумеят да отговорят в период на новите условия на Наредбата “, разяснява Попдончев.
Радосвет Радев сподели, че не се чака 2020 година да бъде доста по-различна от актуалната, но бизнесът е песимистично надъхан и 63% от него чакат растеж в цените на суровините, 75% нарастване на енергийните цени, а 65% инфлация и 57% от допитаните чакат нарастване на фискалната тежест.
По думите на Радев българската стопанска система не се е повлияла Брекзит, от банкрута на „ Томас Кук “ и глобите на Съединени американски щати против Китай.
Той регистрира още, че течът на данни от Национална агенция за приходите също не е оказал въздействие върху работата на бизнеса, само че той е изгубил още повече доверие в институцията.
В умозаключение Радев съобщи, че следващата година БСК ще означи 40 години от основаването си и добави, че през 2020 година ще работят върху възстановяване на облика на бизнес в очите на обществото.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ